"Родителството е предизвикателство.
Внимавай да не пропуснеш нещо"

Проблемът със съблазняването в мрежата

Онлайн съблазняването е процес, при който възрастно лице с посредничеството на Интернет или телефон изгражда отношения с детето с цел сексуална злоупотреба, в т. ч. показване на порнографски материали, скланяне към изпращане на интимни снимки, принуждаване към заснемане на кадри със сексуален характер или осъществяване на сексуален контакт по време на среща. Новите технологии улесняват извършителите в изграждането на по-близки, интимни взаимоотношения с децата без знанието на техните родители. Познанството на детето с извършителя наред с другото може да приеме формата на емоционални взаимоотношения, при които извършителят влиза в ролята на момче/момиче и се стреми да събуди у детето чувство на влюбеност или да изгради менторски отношения, при което извършителят приема ролята на лице, което разбира, подкрепя и наставлява детето

Процесът на съблазняване в мрежата е сложно явление – продължителността във времето, интензивността на контактите и начинът, по който протичат, зависят както от индивидуалността и потребностите на извършителя, така и от потребностите и поведението на жертвата. За да постигне целта си, извършителят изгражда близки отношения и емоционално разбирателство с детето, прилагайки различни техники на манипулация и фалшифицирайки своята идентичност, напр. като занижава възрастта си.

Типични поведенчески белези на извършителя на съблазняване
  • Търси жертва сред активните онлайн деца

  • Проучва интересите на жертвата и нейните емоционални нужди. В редица случаи извършителите анализират съдържанията, които децата публикуват в Интернет, на първо място в социалните мрежи, а впоследствие използват придобитите знания в контактите си с детето.

  • Печели доверието на детето. Установявайки отношения, извършителят опитва да се сприятели с детето. Той наблюдава внимателно детето и се стреми да създаде атмосфера на непринуденост. Проявява интерес към неговите преживявания и проблеми.

  • Изолира детето и събира информация. Извършителят насочва вниманието на детето върху недостатъците на най-близкото му обкръжение, напр. липсата на интерес от страна на родителите и връстниците, създава си образ на единственото истински близко лице, увещава детето да запази отношенията им в тайна.

  • Използва положителна подкрепа. Извършителят е мил с детето, проявява интерес към него или му прави подаръци.

  • Повдига интимни теми. Извършителят скланя детето да привикне с идеята за сексуално съжителство.

  • Подтиква към рисково поведение. В това число посредством показване на порнографски материали, имащи за цел да събудят интереса на децата и да ги накарат да привикнат със сексуалната тематика, скланя ги да си правят интимни снимки.

  • Прехвърля отговорността върху детето.

  • Шантаж. На определен етап от отношенията извършителят, който вече притежава засрамващи записи на разговори, снимки или еротични филми с участието на детето, го заплашва с излагането им в публичното пространство, настоявайки засреща или за изпращането на нови материали.

Поведение на детето, жертва на съблазняване

Като родители Вие най-добре знаете типичното поведение на Вашето дете – какви са обичайните му реакции, кое му доставя удоволствие. В случай че нещо в поведението му се променя и Вие не знаете защо, това може да е тревожен сигнал. Обръщайте специално внимание на:

  • емоционалното оттегляне/затварянето в себе си, тъгата, пониженото настроение;

  • амплитудите в настроението;

  • агресивното поведение;

  • прекомерната прикритост, касаеща особено действията му в мрежата (закриване на екрана на телефона/таблета, излизане от стаята при получаване на съобщение и т. н.);

  • срещите или желанието за срещи с непознати лица, като в същото време проявява нежелание да разговаря на тази тема;

  • неразделянето с телефона/таблета, стреса и прекомерните емоционални реакции в ситуации, когато липсва достъп до Интернет;

  • автоагресивното поведение, суицидните мисли.

При тийнейджърите част от описаните поведенчески прояви може да бъде свързана с процеса на съзряване. При все това те следва да бъдат наблюдавани в контекста на последиците от рискови/опасни отношения при децата, особено ако се проявяват неочаквано и са интензивни.

Мащаби на явлението

Измежду множеството заплахи за децата съблазняването буди най-големи опасения у родителите. Според национално представително проучване на Институт по социални дейности и практики и Галъп Интернешънъл се регистрира значително повишаване на резултатите свързани с включване и отделяне на внимание на темата за опасностите в Интернет от родителите в разговорите си с децата. Според първоначалното проучване едва 8,3% от родителите разговарят по тази тема с децата си, докато в повторното проучване е регистрирана много по-висока чувствителност - 39,2%. В същото време – както сочат изследвания на Национален център за безопасен интернет – една трета от децата са имали контакт и са общували с някого, когото никога не са срещали на живо. Делът от деца, които са били жертви на злоупотреби в интернет е нараснал от 20% на почти 30% през последните шест години. 105 деца (46 момчета и 59 момичета) от извадка на изследването са отговорили, че през последната година са получавали съобщения, съдържащи снимки, видеоклипове или текст със сексуално съдържание. 105 деца (46 момчета и 59 момичета) от нашата извадка са отговорили, че през последната година са получавали съобщения, съдържащи снимки, видеоклипове или текст със сексуално съдържание. 25 деца (2,5%; 6 момчета и 19 момичета) са заявили, че през последната година са били карани от някого да споделят лична информация от сексуален характер.

Законодателство

Според Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие, член 23 от Конвенцията касае съблазняването на дете със сексуална цел чрез информационни и комуникационни технологии или т.нар. груминг. Член 155а от Наказателния кодекс на Р България транспонира Член 23 от Конвенцията от Ланзароте. Според него дори когато възрастен комуникира само онлайн с дете на сексуални теми без намерение да осъществи реална среща и сексуална злоупотреба с него, това нанася сериозна вреда на детето. Поради това той препоръчва на страните по Конвенцията и техните правоприлагащи институции да вземат предвид, че в процеса на тази комуникация се нарушават и редица други членове на Конвенцията като достъп, придобиване и разпространяване на детска порнография, показване на порнографски материал на дете, склоняване на дете към участие или наблюдаване на порнографско представление.

Бдителността при родителите

Силната връзка с родителите е един от факторите, който предпазва децата от ангажирането им в рискови/опасни ситуации.

Бдителен е този родител, който изгражда дълбоки отношения с детето си. Проявява интерес към преживяванията и мнението на детето, към неговите чувства, мечти, идеи и начин на възприемане на света.

Бдителният родител наблюдава детето, стреми се да разбере неговите потребности и причини за поведението му. Не се фокусира изключително върху реализирането на възпитателни цели; голямо значение за него има изграждането на емоционално разбирателство с детето, основаващо се на взаимното уважение и доверие.

Такива отношения с детето е най-добре да се градят от самото начало, но никога не е късно да положим основите за тяхното развитие.

Потребности и емоции на Вашето дете

Всеки човек – независимо от възрастта му – има важни за своя живот и развитие потребности. Към тях спадат основните нужди, свързани в т. ч. със задоволяването напр. на глада, чувството за сигурност, връзките с близките, но наред с това присъстват и други фактори като признанието от страна на околните, постигането на успехи, както и личностното развитие.

Стремежът към удовлетворяване на изпитваните потребности е естествен процес. Случва се обаче дори възрастните да срещат трудности при тяхното идентифициране, формулиране и изразяване. Подобно състояние нерядко засяга децата и младежите, които тепърва откриват света, опознават себе си и изживяват много нови ситуации, които могат да предизвикат силни емоции у тях. Младият човек има право да се загуби във вихъра на възприятията, да не забелязва опасностите и да не разбира намеренията на другите спрямо себе си. В тази връзка е много важно родителите да проявяват внимание към преживяванията на детето, да поставят ясни граници, да го подкрепят в процеса на удовлетворяването на потребностите и да контролират начина на тяхната реализация.

Децата

Децата в предучилищна и ранна възраст са по природа доверчиви, любознателни и лесно се влияят от авторитета на по-възрастните лица. Ето защо си заслужава да обърнем внимание на факта какви онлайн активности предприемат те. Стремежът им към опознаване на света и на нови хора може да ги изложи на различни рискови/опасни контакти, в т. ч. на опасността да бъдат съблазнени от възрастни лица.

Младежите

Периодът на съзряване е много динамично време и се характеризира с редица изменения както в психическата, така и във физическата сфера на тийнейджъра. Поради необходимостта от изграждане на собствена автономия, отхвърлянето на старите шаблони и предаваните от възрастните ценности, младите хора в процеса на съзряване експериментират, изследват собствените си възможности и граници, а също така поставят под съмнение авторитетите.

Потребността от установяване на отношения с други лица, от нови усещания, от справяне с негативните емоции, стреса или напрежението, бягството от проблемите, естествената любознателност, търсенето на развлечения, борбата със скуката, бунтът или желанието на впечатлиш връстниците си, може до доведе младите хора да рисково/опасно поведение, в т. ч. и до онлайн контакти с непознати лица.

Как да разговаряме внимателно с детето

В постоянната забързаност на ежедневието се случва да забравим, че разговорът с детето не е списък с въпроси за отмятане. Помнете, че Вашето дете изживява дълбоко всеки свой ден, ако и да не го показва с поведението си. При това то се нуждае от Вашето присъствие и от внимателно, дружеско събеседване.

Намерете време да кажете „стоп“ за момент и от режим на действие да превключите в режим на внимателно присъствие. Престанете за малко да мислите за всички си предстоящи ангажименти, не претупвайте разговора, не прекъсвайте разказа, не вършете едновременно с това други неща, не налагайте на всяка цена собственото си мнение.

Разговорът е диалог, в който има място и различното мнение на Вашето дете. Оценявайте моментите, когато детето Ви изказва собственото си мнение и съумява да го защити, подкрепяйте го при изразяването на собствено становище. Това е умение, от което то ще може да се възползва в контактите си с връстниците, напр. в ситуации на партньорски натиск, както и в онлайн ситуации, когато някой би поискал да го склони да извърши нещо, което то не желае или с което не е съгласно.

Проявявайте участие и когато детето Ви мълчи. В моментите, когато детето Ви не умее или не е готово да сподели своята история, то трябва да усеща Вашата любов, подкрепа, откритост, както и че когато реши да сподели за своя проблем, ще срещне разбиране и одобрение.

Опасението, че няма да срещне разбиране у своите родители е често срещана причина, поради която децата не им разказват за своите проблеми. Страхът от негативна оценка, от липса на одобрение и наказания често води до затваряне в себе си и лъжи. Непознаването на истинските преживявания на детето и липсата на достъп до неговия свят може да приспи родителската бдителност и да увеличи вероятността детето да остане без подкрепа тогава, когато най-много би имало нужда от нея.

Избягвайте поведения като манипулиране, осмиване, критикуване, унижаване, заплашване, принуждаване или сравняване с другите. Често пъти в отношенията си с детето ние реагираме автоматично, мултиплицираме негативните реакции, които сами сме изживели в детството си. Ето защо би било от полза да наблюдаваме собственото си поведение, да бъдем критични спрямо себе си и да търсим нови решения.

Всичко това, разбира се, не означава, че разговаряйки с детето, нямаме право да изразяваме родителското си мнение или очаквания. Тъкмо обратното, съобщавайте това, което за вас като родител е важно и се обосновавайте.

Учете се от своето дете

Не съществува нещо такова като ръководство как да общувате с Вашето дете или тийнейджър. Ето защо трябва да търсите „програмата“, която сработва във Вашите контакти и да не се обезсърчавате, ако нещо не се получава. Неуспешният опит за установяване на контакт не е поражение, а сигнал за Вашето присъствие, за Вашата съпричастност. Разговорът е само един от начините за изграждане на отношения, освен него заслужава да се изпробват и други възможности да присъствате в живота на детето, напр. съвместни активности или хобита.

Проявявайте внимание към невербалните сигнали на Вашето дете. Повдигането на рамене може да означава не само пренебрежение, то може да бъде и израз на безпомощност, а честото потъване в мисли и бягство във фантазиите могат да бъдат както проява на чувствителност, така и опит за бягство от заобикалящата действителност. Зад различните поведения и реакции на детето стоят конкретни потребности и чувства; когато ги забелязваме и формулираме, можем ефикасно да се заемем с тях.

Как да реагираме

В случай че детето Ви се държи по начин, който е трудно поносим за Вас, или за пореден път казва, че нищо особено не се е случило, когато Вашата оценка на ситуацията е различна, то с голяма доза вероятност може да допуснем, че то не се справя с емоциите си и не е способно да реагира по друг начин. Вземете под внимание обстоятелствата, съпровождащи конкретните поведения на Вашето дете – етапа на неговото развитие или това, което в момента се случва с него. Когато нямате яснота кой е най-добрият начин да отреагирате на трудно поносимото за Вас поведение на детето, припомнете си кое за Вас е било най-важно, когато сте били на неговата възраст, какъв тип поведение сте приемали като подкрепа и какъв – не, както и какво Ви е липсвало от страна на родителите и други близки за Вас хора.

Когато Вашите емоции излизат извън контрол, си кажете: моето дете е много важно за мен – дали то в момента го усеща и разбира? Как да му го покажа в този момент?

Важни разговори

Разговорите, засягащи т. нар. трудни теми, следва да бъдат естествен, пригоден към възрастта на детето елемент на всекидневието, а не еднократно събитие. Помнете това да бъде диалог, а не лекция – проявявайте интерес към преживяванията и потребностите на Вашето дете.

Възползвайте се от случаите, когато важни за развитието на детето теми – като приятелството, взаимоотношенията, близостта, сексуалността, различията, нетолерантността, проблемите при съзряването, рисковите/опасните поведения – се появяват в медиите, филмите или сериалите като претекст за дискусия и опознаване начина на разсъждение на Вашето дете. Ако Ви е трудно да разговаряте с него по някоя тема, не трябва да я премълчавате. Първо, това и така ще проличи във Вашето поведение, второ, разговаряйки, Вие учите детето си, че дори една тема да е трудна или некомфортна, тя заслужава да бъде обсъждана.

Близки взаимоотношения

Разговаряйте с детето си за различните чувства, които изпитваме в отношенията си с другите хора като любовта, влюбването, бурното увлечение и страстното желание. Фокусирайте се върху различните емоционални потребности, които бихме желали да удовлетворяваме в отношенията си с околните като нуждата да бъдеш важен, обичан, изслушван и т. н.

Обяснете на детето си, че понякога отношенията между хората могат да бъдат недоброжелателни. Поговорете с него за манипулациите, зависимостта и използването на близостта за недобри цели.

Обсъдете заедно какво означават и как конкретно се проявяват във взаимоотношенията: уважението, разбирането, доверието, откровеността, добрата комуникация, подкрепата и здравите граници. Важно е това да не бъдат кухи понятия; ако е възможно, посочете примери от личния Ви опит.

Външният вид

Следващият много важен въпрос е отношението към своята телесност. Децата, които имат позитивен образ на своето тяло, са по-уверени в себе си. Процесът на съзряване се характеризира с прекомерна фокусираност върху собственото тяло. То се превръща в обект на противоречиви чувства – прекален критицизъм, неприемане на промените, свързани със съзряването, фокусиране върху изграждането на атрактивна външност и търсене на одобрение от околните за своята визия.

Разговаряйте с детето си за моделите, налагани от Интернет и медиите, наблюдавайте съдържанията, които то разглежда, както и героите, които следи. Както момичетата, така и момчетата са адресати на конкретни, промотирани от някои медии послания, касаещи външния вид и поведение – да бъдеш „секси“, както и предметното третиране на жените и мъжете. Ето защо е много важно да коригирате медийните послания и да обяснявате на детето си, че не съществува един-единствен задължителен еталон за красота. Добре е да показвате на детето си други начини за самопрезентиране и изграждане на собствената идентичност. Не би било излишно да разговаряте и за това какво означава уважението към собственото тяло и визия, както и че нашата стойност се формира от най-много други фактори, не само от външния вид.

Самотата

Младите хора все по-често биват обземани от чувство за самота. Ако Вашето дете няма приятели, не се среща с познати, поговорете с него за това. Обърнете се за помощ към професионалисти, напр. към училищния педагог или психолог. Противодействието спрямо самотата е от особено значение, тъй като присъствието на близки приятели и познати в живота на детето е един от най-важните фактори, които наред с другото биха го предпазили от онлайн съблазняване.

Рискови/Опасни онлайн контакти

Извънредно опасен аспект на онлайн съблазняването е фактът, че тези взаимоотношения имитират позитивните запознанства. Извършителят се ангажира да спечели доверието на детето и да изгради с него близък контакт – преструва се на приятел, винаги е на разположение, споделя същите интереси, ласкае и прави комплименти, винаги застава на страната на детето. Използва редица начини да накара детето да се почувства изключително, важно и оценено. Поговорете с Вашето дете за принципа на ограничено доверие спрямо онлайн запознанствата, дори с хора, които изглеждат много мили. Обяснете му защо не можем да сме сигурни кой е човекът от другата страна и колко лесно е да се представяш в Интернет за някой друг. Обърнете му внимание, че истинското приятелство изисква време, проверка в различни ситуации, постепенно изграждане на взаимно доверие.

Тийнейджърът следва да знае какво представлява насилието в отношенията и в какви форми то може да се проявява. В контекста на онлайн взаимоотношенията потенциални сигнали за опасност са:

  • бързият стремеж към установяване на близки взаимоотношения;

  • стремежът за изолиране от семейството и приятелите;

  • контролът върху всекидневието;

  • непрекъснатият контакт и очакването на постоянна достъпност;

  • емоционалният шантаж и вменяването на чувство за вина;

  • гневът и агресията, в случай на неизпълнение или недостатъчно ентусиазирано изпълнение на очакванията на извършителя

  • увещаването за прикриване на взаимоотношенията и това, което се случва, както и за запазване на общата тайна;

  • молбите, склоняването или изнудването с цел изпращане на интимни снимки и филми;

  • очакването на различни доказателства за любов и ангажираност във взаимоотношенията.

Родителите следва да се погрижат по-малките деца да нямат контакти с непознати в мрежата, но с порастването на детето това става по-трудно и по-малко обосновано. Ето защо е важно да се създаде у детето рефлекс спрямо начините за удостоверяване самоличността на лицето, с което се е запознало онлайн, напр. да проверява информации като:

  • неговото училище и онлайн приятели, както и групите, в които членува;

  • честотата и историята на онлайн публикуването;

  • общуването с други познати;

  • възможността да бъде видяно „на живо“ посредством мрежова камера, апликация, позволяваща видеовръзка и т. н.

От момента, в който започнем да допускаме възможността нашето дете да се среща с познати от Интернет, от изключителна важност е да определим принципите за безопасност при такива срещи:

  • родителите винаги трябва да знаят за такава среща и да дадат съгласието си за нея;

  • детето следва да бъде придружавано от доверено възрастно лице или (в случая с младежите) по-голям брат или сестра или доверени връстници;

  • срещите следва да се състоят през деня, на публично място, където пребивават много хора;

  • след срещата е препоръчително да поговорим с детето, за да се уверим дали срещата е отговорила на очакванията му и дали не се е случило нещо обезпокоително.

Не би било излишно в контекста на рисковите контакти да обсъждаме с детето си и въпроси, свързани с опазването на личните данни в Интернет, да заострим вниманието му върху факта, че информациите за себе си (в т. ч. личните данни, снимките, филмите) и начинът, по който ги публикува в мрежата, може да окажат влияние върху неговата сигурност. Важно е децата да не пристъпват към общуване в социалните мрежи, преди да са навършили 13 години. Когато вече са създали свой профил в такива мрежи, те следва да го конфигурират по съответния начин, преди всичко като редактират настройките от публични (даващи достъп на всеки до информацията) на ограничени, т. е. такива, в които публикуваните материали са видими само за близките. Необходимо е също така да научим детето си да не приема в своя кръг случайни познати, лица, които не познава отблизо.

Къде да търсим помощ?

ПОЛИЦИЯ

Когато знаем или подозираме, че нашето дете е обект на съблазняване в мрежата, следва да се обърнем към полицията или прокуратурата, като внесем заявление, в което да изложим подозренията си за извършвано престъпление. Заявлението следва да съдържа възможно най-подробна информация за ситуацията, в която е попаднало детето ни. Към заявлението следва да приложим всички налични улики за съблазняването – копие на разговорите (екранни снимки/скрийншотове), снимки или препратки (линкове) към страниците, които детето е разглеждало.

Родителят, като представител на малолетното дете, има право на достъп до документи от преписката по производството, да участва в дейностите, да назначи пълномощник във връзка с делото и да обжалва актовете на органа, водещ производството. Може също така да се включи в производството в качеството си на т. нар. частен обвинител, т. е. лице, което може да действа успоредно с прокурора и има подобни права.

124 123

124 123 (14/15 ст., независимо от продължителността на разговора) е телефон за информация за рисковете при подрастващи, свързани с използването на интернет и възможностите за справянето с тях. Консултантите предоставят обща информация и оказват подкрепа в ситуации на риск при подрастващи в Интернет. Консултациите са подходящи за деца, млади хора и възрастни, полагащи грижи за деца (родители, учители и други професионалисти). По всяко време можете да се свържете с консултантчрез имейл : Helpline@online.bg

116 111

116 111 е денонощен телефон за безплатна анонимна телефонна помощ за деца и младежи, техните родители, близки, както и към граждани. Той е на разположение на деца, нуждаещи се от подкрепа, грижа и закрила. Осигурява на обаждащите се възможност за разговор на важни за тях теми и за контакт в трудни ситуации.